Преди известно време някой прокара идеята, че чрез замяната на светофарите с регулировчици ще може да се развърже движението по някои столични направления. Първия път беше шумно отразен в медиите, а времето, необходимо за придвижване от Младост и Люлин до централната част на града – засечено и оценено като рекордно.
За съжаление, тази картинка е факт в почти всички слънчеви дни, макар някой да „забрави“ да провери реалната полза за всички замесени в ситуацията. Освен, че регулировчиците се нагълтват с кошмарни дози изгорели газове, има и друга гледна точка. На хората, които не пътуват към центъра с колите си и на пешеходците. Когато светофарите работят, те също имат своя шанс да заведат децата си до училище и да отидат на време на работа. Но когато регулировчиците размахат палки на средата на кръстовището – това изглежда като мисия невъзможна или най-малкото – непредвидима. От време на време се спира единия поток коли на големия булевард, но това е за кратко. Само колкото да позволят на тези, които искат да го напуснат, завивайки на ляво да си направят маневрата и да освободят пътя за летящите към центъра. Другите, които искат просто да го пресекат или да се включат в него от страничните улички – да си чакат. Нали не са на булеварда и едва ли някой се е сетил, че има и такива. Хора, на които се е случило да не живеят в началото на булеварда и новата организация на движението само ги забавя. А те никак не са по-малко, от фучащите към центъра коли.
Личните ми наблюдения са върху един участък от столичния булевард „Александър Малинов“, малко преди пресечната му точка с „Цариградско шосе“. Едно на ръка, че неспирният поток от желаещи да се качат по детелината, които са били умело ускорявани, сега е принуден рязко да намали и почти блокира желаещите да се влеят в него, слизащи от градската магистрала. Малко по-рано има и едно кръстовище, което се използва не само от живеещите на близо, но и от много родители, които просто искат да заведат децата си на училище. От двете страни на булеварда се намират две не малки училища, които сигурно са известни на всички, които имат деца в училищна възраст – 125-то и 145-то, в което се помещава сдружение „Шилер“. Не е по-добро положението и на намиращия се още малко по-навътре в квартала пешеходен светофар, срещу 43-ти блок, отново между двете училища. Регулировчикът не може да спре движението в двете платна и го прави само ако се съберат не по-малко от двайсетина пешеходци. Не е розово и на кръстовището на „Александър Малинов“ с „Андрей Ляпчев“ – отново за тези, които не са се включили в движението някъде в началото на квартала … следващото е една идея по-добре, за колите, които се движат по пътя на градския транспорт, но не и за тези, които по една или друга причина се намират от другата страна … и на следващото кръстовище, и на по-следващото … чак до първия регулировчик по трасето.
Не знам дали успяват да поддържат някаква връзка помежду си, за да имат някакъв синхрон, но ако съдя по видяното – едва ли. Поведението на част от тях няма нищо общо с описаното в закона за движение по пътищата и правилника за неговото приложение.
Много по-голяма полза ще има от пътните полицаи, ако просто се разходят из близките улички и вземат мерки срещу неправилно и опасно паркиралите автомобили. На по-малко от 50 метра от едно от споменатите места е пълно с такива – застрашаващи живота на пешеходците, които трудно маневрират между извиващите се опашки от нетърпеливи и плътно долепени една до друга коли, които пък на свой ред се сучат около пишман джигитите, паркирали лъскави или не чак толкова блестящи возила по завои и кръстовища между училището и детската градина.
Много по-добре е да се регулират светофарите, с една съвременна система, отчитаща и натоварването в различните часове.
Но никой не го е грижа за хората. Може би на служителите в КАТ и най-вече на техните ръководители им е харесало да говорят за тях по медиите и да чакат отново да им се обърне внимание. Или са в услуга на някой властимащ, който има навика да си поспива и иска да отива на работа в последната минута.
Пък че на някой друг е причинено неудобство, граничещо с дискриминация, според района, в който са имали нещастието да живеят/учат/работят … ако искат, нека се оплачат. На арменския поп.
penkiler 